Катя Попова

(21.01.1924-24.11.1966)

Катя Асенова Попова принадлежи към най-изтъкнатите таланти на българското оперно изкуство.

Родена е в Плевен на 21 януари 1924 г. На 7 ГОДИНИ започва Да учи пиано при известната плевенска клавирна педагожка Мара Гайтанджиева. Участва и като солистка на плевенския симфоничен оркестър. През 1942 г. Катя Попова е приета във вокалния факултет на Държавната музикална Консерватория, която завършва през 1947 г. в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Назначена е за солистка в Софийската народна опера. Дебютът й на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда от операта „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана. Следват ролите на Джанета от „Любовен елексир” на Доницети, Керубино от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Микаела от „Кармен” на Бизе, Йоланта от едноименната опера на Чайковски, Мими от „Бохеми” на Пучини, Маргарита от „Фауст” на Гуно и др.

Първото си международно признание Катя Попова получава през 1953 г. – златен медал на IV-ти световен младежки фестивал в Букурещ, а на следващата 1954 г: е отличена с първа награда на фестивала „Пражка пролет”.

През 1955-56 г. специализира в Болшой театър под ръководството на изтъкнатия музикален педагог проф. Сергей Мигай. По време на специализацията си участва в редица концертни програми, а след приключването й предприема продължително турне из цяла Русия.

След завръщането си в София Катя Попова изпълнява ролята на Виолета от „Травиата” на Верди и се нарежда сред първите солисти на оперния театър. Една от най-успешните й изяви е като Наташа Ростова в премиерата на „Война и мир” от Прокофиев.

През 1957 г. настъпва повратен момент в биографията на певицата – започва нейната блестяща межцународна кариера. През май 1957 г. Катя Попова е на сцената на Опера комик в ролята на Манон в едноименната опера на Масне. През следващите два сезона Катя Попова отново е на сцената на Опера Комик в „Манон” и „Бохеми”, а през 1959 г. и в Г ранопера като Маргарита във „Фауст” и Татяна в „Евгений Онегин”. Следват непрекъснати гастроли в чужбина – Австрия, Великобритания, Испания, Белгия, Румъния, Дания, Гърция.

Изтъкнати чуждестранни и наши музиколози сочат Катя Попова като една от най-добрите белкантови изпълнителки. Позната и призната в Европа, тя предизвиква интереса и на ценителите на операта в Америка и Азия. Всеки неин образ е определян като връх в певческата й практика, ненадминато явление, съвършен модел на вокалното изкуство.

Безспорно е присъствието на Катя Попова и в организацията и развитието на музикалния живот в България. Тя е един от заместник-председателите на новоучредения Съюз на музикалните и танцови дейци. Важна е ролята й за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици”. За родния си град Плевен тя работи активно за утвърждаването му като културен и музикален център. Съдейства за създаването на Плевенския симфоничен оркестър и взема участие в първия му концерт
под диригентството на проф. Саша Попов на 6 септември 1953 г. Катя Попова е един от основателите на създадения през 1966 г. в Плевен Межлународен музикален фестивал „Лауреатски дни”, На 2 ноември 1966 г. е първият концерт, в който взема участие и тя. Фестивалът е наречен впоследствие на нейно име.

Последната й премиера в Софийската опера е в „Бохеми” на 20 ноември 1966 г. На 24 ноември 1966 г. Катя Попова загива в самолетна катастрофа край Братислава.

Артистичната кариера на Катя Попова е кратка, но блестяща. Тя пресъздава над 20 роли на сцената, участва в над 600 представления, има гастроли в повече от 20
страни. Пътят й в изкуството е белязан с много отличия и награди: лауреат на Димитровска награда през 1959 г. за ролите на Наташа Ростова от „Война и мир” и Маргарита от „Фауст”; през 1963 г. й е присъдено званието „Заслужил артист”, а през 1965 г. – „Народен артист”, наградена е и с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – III-та степен (1959).

Вече пет десетилетия град Плевен е домакин на уникалния по своя статут и международно значение музикален фестивал Лауареатски дни „Катя Попова”. Той е белязан с младостта и музикалния талант на най-новата генерация в българското, европейско и световно изпълнителско майсторство. През годините се утвърждава като емблема на културния живот в нашия град.

Идеята за създаване на музикалното събитие се заражда през 1966 г., когато ентусиазирани музикални дейци и общественици от града поставят основите на фестивала.

Председател на Първия Организационен комитет по подготовка и провеждане на музикални празници – Плевенски Лауреатски дни е Никола Макавеев, а със заповед на председателя на Комитета за изкуство и култура през 1968 г. е съставена постоянна организационна комисия с председател Лили Атанасова. В състава и са включени
изтъкнати педагози: проф. Веселин Стоянов, проф. Емил Камиларов, Асен Селимски, Христо Бръмбаров. Регламентът на фестивала изисква от участниците да са носители на награди и лауреатски звания от престижни международни музикални конкурси в годините, предхождащи поредното издание на Лауреатските дни. Право на участие имат инструменталисти и балестисти до 30 годишна възраст, а за певци 32 гоцини. Фестивалът се превръща в своеобразен преглед на изявилите се през последните години майстори на българската интерпретаторска школа.

До 1980 г. фестивалът се провежда като ежегоден музикален празник, а след това на всяка нечетна година. Представят се творби от български, съветски автори, както и от западната класика.
Първото издание на Плевенски „Лауреатски дни” се провежда от 22 октомври до 4 ноември 1966 г., а от второто си издание през 1967 г. фестивалът носи името на именитата българска оперна певица Катя Попова. Нов момент в провеждането на музикалното събитие е участието на симфонични състави и лауреати от други страни. Това обстоятелство прицава международен характер на фестивала.

През годините в програмите на Лауреатските дни са участват най-авторитетните български и чуждестранни солисти като: Катя Попова, Асен Селимски, Любомир Бодуров, Стойка Миланова – цигулка, Гена Димитрова – сопрано, Минчо Минчев – цигулка, Ася Златкова – пиано, Стефка Евстатиева – сопрано, Мария Венциславова – сопрано, Юлия Краско – цигулка, Флорин Йонеску Галати – цигулка.

Гостуват известните музикални институции от световно ниво като: Тимишоарската филхармония – Румъния, Кубински национален балет, Западно-чешки симфоничен оркестър „Марианске Лазне”, струнен квартет „Тим Фоглер”.

През 2001 г. Межцународният музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова” е удостоен с награда от Съюза на българските музикални и танцови дейци за високия му принос в развитието на българската музикална култура.

В рамките на ХХТУ фестивал 2003 г. се провежда и Първият национален конкурс за млади оперни певци. Председател на журито е Георги Нотев, главен диригент на Плевенската филхармония. Участниците се оценяват по гласови данни, техника и сценично поведение.

През годините Лауреатските дни се превръщат в своебразен преглед на постиженията на младото изпълнителско изкуство, привлича интереса както на широката публика, така и на педагози, импресарии, критици.